Народно облекло от град Троян
За Троянския край е характерен сукманеният тип облекло. Ризата е туникообразна – „белушка”, от памук или лен. Украсена е с фабрична дантела по ръкавите и полите. Тя не се вижда под сукмана и е изцяло долна дреха. Върху нея се облича „къдрав” сукман от домашен шаяк. По клинообразната му пазва и полите е украсен с фабричен гайтан в черен, тъмносин, зелен или виненочервен цвят. На сукмана се запасва престилка на „гюлове”, която е от фабрично кадифе. Украсена е с растителни мотиви, които са ръчно бродирани с копринени конци. На кръста троянката носи колан „зуница”, тъкан по старинната техника „на кори” и сребърни чапрази (пафти). Върху сукмана се облича атлазена антерия в топли земни тонове – вишневочервено, зелено, бакър и черно. Тя е горна дреха с дълъг ръкав от фабричен плат, която се закопчава двуредно и е богато тегелирана. Ментанът е зимна горна дреха без ръкави, подплатена с кожи. Декорацията е от гайтан „на писмо” и „лалета”. Омъжените жени се забраждат с две кърпи – ципа (копринена кърпа) и бечка (памучна с растителна щампа). Костюмът се допълва от домашните плетени чорапи на „лимони”, „пилета” и „гюлове”. На празник жените обуват кондури или калеври. През лятото жените носят риза, сукман и върху него обличат атлазен елек в същата цветова гама като антериите.
Мъжкото облекло се изработва от домашно тъкан шаяк „самочерка”. Костюмът се състои от риза (конопена или памучна) без украса. Върху нея се облича елек или джамадан. Джамаданът е с богата гайтанена декорация и се закопчава двуредно. Върху него се облича салтамарка – вталена, къса до кръста дреха с дълъг ръкав, обточена с черен гайтан. На кръста си мъжът опасва домашно тъкан вълнен пояс. Младите мъже носят червен пояс, а женените – виненочервен или черен. Потурите на занаятчиите са с по-високо дъно, за да са удобни по време на работа. Мъжкият костюм се допълва от високия влашки калпак. На краката си мъжете обуват плетени чорапи и цървули от свинска кожа.
