Meдникарство

 

Медникарството е един от най-добре представените металообработващи занаяти в Троянския край. Безспорно е влиянието върху работата на тукашните майстори от развитието на този занаят в Търново - градът, който още през Възраждането се оформя като голям медникарски център. Най-ранните датирани образци на медникарството, съхранявани в Музея на занаятите, са от началото на XX в. В тяхната форма и техника на изработване откриваме много добро спазване на пропорциите, изчистени линии и семпла украса. Основна характеристика на всички изделия от кована мед, създадени от троянските майстори, е функционалността. През 1850 г. майсторите-медникари в Троян вече имат свой еснаф. Занаятът се предава през поколенията, формите стриктно се спазват, а украсите се усъвършенстват. Днес занаятът все още е жив, а основното послание, което въплъщават в него медникарите е художествеността. Имената на много майстори са свързани с този занаят – Петър Бакърджи, Ангел Пенков, Христо Таслаков, Лальо Петров, Павли Бакърджиев и представителите на известната фамилия потомствени медникари Тотеви – Тотю Дудев, синовете му Найден и Димитър Тотеви, синът на Найден –Тотю Тотев.