Керамика в Дунавска България (1185-1396г.)
Едно от главните средища на керамичното занаятчийско производство през този период е столицата Търново. Повсеместно става използването на тежкото грънчарско колело. От добре пречистена глина се изработва обикновена и художествена керамика. Основни форми са: гърнета, паници, стомни, блюда, делви, чаши. Украсата от врязани (гравирани), релефни или рисувани орнаменти се съчетава с коси линии, ямички и елипси. Търново става център на т. нар. сграфито керамика, характеризираща се с богатство на декоративни елементи и композиции — геометрични, растителни мотиви, изображения на хора, на реални и митологични животни и птици, гравирани допълнително след засъхването на съда с остър резец.
