Бъчварство и бъднарство

 

Типичен и известен за Троянския край е бъчварският и бъднарският занаят. Той изисква от майстора продължително обучение, овладяване на сложната технология и използване на специфичен инструментариум. Цялостният процес за изработването на бъчви или бурета изисква предварително подготвени сухи дъбови, черничеви или акациеви дъски. Първо те трябва да се уеднаквят по дължина, да се изрежат и с помощта на специален шаблон (чап, кука) да се пригаждат една към друга. По този начин се определя желаната вместимост на съда. Така пригодени всички дъски се прикрепят наредени в специален калъп, обхващат се с телено въже по външния обиколен перваз на бурето и се опалват с огън. С помощта на бъчварската стяга се свива въжето до нужното прикривяване (извиване) на дъските във формата на дъги, по които бъчварят веднага нахлузва обръчи. До началото на миналия век обрьчите са правени от цепени лескови пръти, а след това са заменени с железни. В Троянско правели миниатюрни буренца за ракия (павури), с вместимост до 1 литър, които балканджиите носели в пояса си.