Дърворезба
Овчарска (пастирска) дърворезба Една от творческите прояви в областта на традиционното народно приложно изкуство е овчарската дърворезба. Тя е непосредствено свързана с всекидневния бит и с материалната дейност на нейните творци – планинските пастири. Използвали предимно твърдо дърво (бук, орех, клен, явор) и с помощта на ножа и длетото дялали предмети за лична употреба: лъжици, геги, свирки, копанки, кобилици и др. Украсявали ги чрез обгаряне, писане (с въглен или други багрила) и по-рядко с дълбока триизмерна резба. Църковна дърворезба Овчарската дърворезба е в основата на множество традиционни форми и орнаменти, които се развиват в сложни художествени композиции на тавани и църковни иконостаси, владишки тронове и др. В църковната дърворезба постепенно се формират и утвърждават, особено по време на българското Възраждане значителни резбарски школи. При Дебърската и Банската стилна резба растителните орнаменти умело се комбинират със стилизирани човешки и животински фигури, а мотиви на цветя, плодове, житен клас и птици умело творят майсторите от Самоковската и Тревненската школи. Ярки представители на последната са новоселските марангози. Известни са имената на Колю Матеев роден през 1785 г., неговия син Йонко Колев (вече приел фамилното име Марангозов) и внука Никола Й. Марангозов (1835 – 1905). По време на Новоселското въстание Йонко Марангозов и синът му Никола изработили "артилерията" на въстаниците – две черешови топчета. Въпреки че дулата им били стегнати с железни обръчи, след няколко изстрела те се пукнали. Наред с това техните длета са изрязали такива шедьоври на народното приложно изкуство като иконостасите в църквата на Троянския и Батошевския манастир, иконостаса на църквата "Св. Илия" в гр. Севлиево и на църквата "Св. Николай" в село Гумощник, Троянско.
