Керамика в Дунавска България (681-1081г.)
Керамиката през този период е с високо за времето си качество. Използва се лекото грънчарско колело и се създава голямо разнообразие от форми — гърнета с яйцевидна форма, паници с широко разлато тяло, източени в стройна форма кани с почти цилиндрична шия и устие с форма на трилистник. Дъната, шийките и рамената на съдовете често са с врязани релефни знаци и печати, рядко — със стилизирани човешки и животински фигури или растителни мотиви. Керамиката достига връх в своето развитие в столицата Преслав. Характерни са плочките с орнаменти в композиция "без край", която добива завършеност при свързването на всички плочки. Употребяват се за вътрешна декорация на църковни и обществени сгради — стени, колони, корнизи и др.
