Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства-гр.Троян

Най-старият начин за струговане на дървени предмети бил с помощта на ръчен ремъчков струг. При него двигателна сила е ръката, която чрез ремък опънат на дървен лък, привежда в движение самия струг, на който се изработват дребни предмети – вретена, цигарета, свирки. С появата на крачния бъкличарски струг в началото на 19 век занаятът се освобождава от зависимостта на течащата вода, стругарската работилница се установява в приземния етаж на къщата. С движещата сила на ръката или крака, чрез ремък, се привежда в движение самият струг. Смята се, че този струг е пренесен най-напред от Пловдив в Троян. След Освобождението майсторите дървостругари се организират в еснафско сдружение, чийто пръв председател бил Найден Керешки. Изработеният от местен майстор-златар метален печат на сдружението се съхранява във фонда на Музея на занаятите – гр. Троян. По този начин се изработват сравнително дребни по размер изделия – бъклици, захлупци, гаванки, хурки, а по-късно мускали и други сувенири.