Koпаничарство
Копаничарството наред с горянството е един от най-старите занаяти свързани с обработката на дървото. Копаничарите работели предимно за да задоволят собствените си нужди от груби, но здрави и функционални съдове. Този занаят не изисквал специална подготовка или продължително обучение и сложен инструментариум. Той е свързан непосредствено с благоприятните, предимно планински условия, където местните гори изобилстват от разновиден дървен материал. Най-често използваните дървесни видове предпочитани от копаничарите са орехът, ясенът, яворът, крушата, ябълката и сливата. Копаничарите-делачи използвали само няколко твърде примитивни ръчни инструменти: обикновен прав нож или кустура (сгъваем нож с пета), изнемало, пергел, евентуално длето и тесла. С тяхна помощ правели множество предмети за лична и домашна употреба: лъжици, геги, кутели (големи чаши с дръжка за вода и мляко), солнички, копанки и др. Някои от тях украсявали с релефна резба, понякога и със скулптирани триизмерни фигури на животни и птици.
