Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства-гр.Троян

Абаджийството е един от най-развитите занаяти в Троян през XIX век. Предпоставките за това са наличието на много суровина (вълна) в района и добре развитото домашно тъкачество. Троянските жени се славят като тъкачки на най-качествения шаяк в Ловешко. Домашно тъкания шаяк, освен за облекло на семейството, се продава и на панаира при Троянския манастир. Абаджиите го изкупуват и от него шият дрехи, които продават в Цариград, Мала Азия, Сърбия, Босна и Херцеговина. Абаджиите шият от шаяк потури, салтамарки, сукмани, ямурлуци, ментани и др. Мъжкото облекло е украсено с обтоци от фабричен черен гайтан. Украсата на потурите е с форма на стилизирано цвете – гюл; преплетени гайтани; съшити плътно един до друг гайтани или с формата на усукан шнур. Обтоците, освен декоративна функция, имат и чисто практическо значение – прикриват шевовете на дрехите. Женските сукмани се декорират по пазвата и полите с цветни гайтани – виненочервен, син, зелен и черен. Майсторите-кафтанджии шият атлазените женски антерии и елеци. Шиенето им става от два плата. Фабричният атлазен плат се използва за лице, а домашното платно за хастар. Между двата плата се слага равномерно памук. Шиенето става така, че иглата обхваща и двата плата (лицето и хастара). Украсата „на баклави” се получава при самото шиене. Тези модерни за времето си дрехи придават на троянските жени градски вид.